Профилактиката - инвестиция в бъдещето

България е сред държавите в ЕС с най-ниско ниво на профилактика и превенция на заболяванията. Гражданите не полагат здравни грижи поради липса на средства, бюрократични трудности или недостатъчна информираност. Задължителните безплатни профилактични прегледи са ключът към подобряването на здравния статус на жителите на страната. Подобреното здравно състояние на населението ще доведе до редуциране на разходите за болнично лечение, понижаване натиска върху социалните системи, подобрена работоспособност и обществена добавена стойност, а в дългосрочен план – и до по-голяма продължителност и качество на живот.

Настояща ситуация

Редовната профилактика и превантивната медицина заемат все по-сериозно място в една ефективно работеща здравна система. България обаче драстично изостава по отношение и на тези два фактора.
Здравното образование в страната е изключително неглижирано и наличните ресурси са разпределяни в посока лечение, за сметка на активна превенция. Това е порочна практика, тъй като по този начин проблемът не се решава. Политиките за здраве сред деца и юноши са неефективни поради липсата на комуникация и непопулярността на предприетите мерки.
Двете водещи причини за смърт в страната са болести на сърдечно-съдовата система и новообразуванията (повечето видове ракови заболявания), като през 2011 година те са причина за 82% от смъртните случаи. В същото време, при много от тези заболявания ранната диагностика значително повишава шансовете за избягване на летален изход. Водещ фактор за възникването им е нездравословният начин на живот, в следствие на което общият здравен статус на българите е лош.

Според анализ на Министерство на здравеопазването (МЗ) пушачите са около 3 милиона (по данни на Националният статистически институт (НСИ) 40% от мъжете пушат), а 2/3 от децата са изложени на цигарен дим. Освен това, по оценки на експерти между 230 000 и 300 000 души имат проблеми с употребата на алкохол. Според световната здравна организация (СЗО) към 2008 г., консумацията на чист алкохол на глава от населението е 11.4 литра – една от най-високите в света, като същевременно около 1/3 от населението води твърде застоял начин на живот.
Още по-притеснително е ниското ниво на здравни грижи, което всеки гражданин полага сам за себе си. По данни на НСИ, 61% от жените на възраст 50-69 г. никога не са се подлагали на мамография за профилактика за рак на гърдата, а 43.5% от жените между 20-69 г. никога не са посещавали лекар за профилактика за рак на маточната шийка. При мъжете вероятно процентът от хора, които не си правят профилактични изследвания, също е много висок.

Механизъм на промяна

Визията за здравната система е преминаване от фокус върху доболничната и болничната помощ при лекуването на пациенти към фокус върху профилактиката и промоция на здраве с цел ефективна превенция и ранно диагностициране на рискови заболявания.
Добър пример в това отношение може да се вземе от Холандия – държавата в ЕС с най-добра здравноосигурителна система, където функционира Институт за подкрепа на общественото здраве и превенция на заболявания. Институтът подкрепя професионалисти и организации за осъществяване на разнообразни програми за превенция на широкоразпространените и тежките заболявания. Здравословният начин на живот се промотира и възможните опасности, свързани с неправилно хранене, липса на движение, тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици, стават обществено достояние чрез средствата за масова комуникация посредством информационни кампании, обществени обсъждания и пр.
Силен акцент върху превенцията на заболявания се поставя и сред учащите. Те от най-ранна възраст са информирани за опасностите от липсата на превантивна грижа, което създава предпоставки за висока здравна култура в страната им.

Програмите за превенция на заболявания включват популяризиране на ваксинациите сред представители на съответните групи от пациенти, нуждаещи се от такива. Налице е и разделяне на пациентите в групи според тяхната предразположеност към определен тип заболявания на базата на задължителни профилактични изследвания, които се извършват всяка година. По този начин различните кампании за превенция на заболявания са насочени към съответните групи и посредством личните лекари пациентите са информирани за текущи кампании, които са подходящи за тях поради здравния им статус към момента.

Предложени мерки

Освен посочените дотук добри практики, следва да се въведат и задължителни безплатни профилактични прегледи в рамките на публичната и частната система на здравеопазване, реимбурсирани от Здравната каса. За да се стимулира използването на профилактичните прегледи, следва да се въведе стимул за пациентите под формата на до 10% от стойността на годишните им здравноосигурителни вноски, с който вноските им могат да бъдат както намалени, така и увеличени. За по-пълен обхват на географски отдалечените населени места следва да се използват мобилни центрове за изследвания на основни рискови болести.

В тази посока е и политиката на ЕС. С цел улесняване на прилагане на механизмите на превенция, експерти от ЕК предлагат категоризиране на пациентите в групи и налагането на задължителни имунизации и профилактични прегледи, до които достъп ще имат всички граждани на държавите-членки.

Улеснен достъп до информация за подходящата превантивна грижа може да бъде способстван чрез адекватната употреба на електронна система на здравеопазване, в която пациентът сам да може да провери както здравния си статус, така и необходимостта от определен тип превантивна грижа. Личните лекари, от своя страна, също трябва да поемат своята част в процеса на активна профилактика и превенция и да насочват пациентите към съответните медицински лица, които могат да извършат необходимите прегледи. Резултатите от активната профилактика също така трябва да бъдат съхранявани и категоризирани в база данни, която може да служи като ценен статистически инструмент за изготвяне на бъдещи политики в сферата на здравеопазването. Подобни бази данни съществуват в държавите в ЕС с най-добре развито здравеопазване като Холандия, Австрия, Великобритания, Естония и др.

Очаквани резултати

Според доклад на Европейската комисия от февруари 2013г., в основата на устойчивото развитие на страните-членки на ЕС е именно превантивната грижа за здравето.
Инвестицията в превенция е с възвръщаемост, в пъти по-голяма от първоначалния разход и ползите от нея се разпростират далеч отвъд първичния резултат – наличие на по-здраво население с по-висока продължителност на живота. Всички системи в обществото са синергично свързани, независимо дали си даваме сметка или не. По-здравото население упражнява по-малък натиск върху социалната и здравната системи по отношение както на изплащаните болнични и разходи за евентуално болнично лечение (тъй като количеството им е по-малко), така и акумулирайки повече средства в самите системи посредством увеличения брой лични вноски, поради по-дългия и непрекъснат период на трудоспособност.

Също така, самият положен труд има всички предпоставки да акумулира повече добавена стойност за единица време, поради по-добрия здравен статус на упражняващите трудова дейност. Конкретно, могат да се очакват по-ниски разходи за доболнично и болнично лечение, които ще реализират до 20% спестявания от настоящия бюджет за тази дейност. Допълнително ще има и по-малък натиск върху социално-осигурителната система поради намаления брой болнични за изплащане и увеличения брой вноски, като се очаква бюджетът на НОИ по това перо да спести до 10%, или около 35 млн. Лева.