Какви са критериите за идеалните гърди

За да може да се постигне нормалната форма на една деформирана гърда, трябва да се познават идеалните мерки и естетични критерии. Границите на нормалната женска гъдра се простират от второ ребро горе до седмото ребро долу и от гръдната кост медиално до предната аксиларна линия латерално.
При полово зряла жена от бялата раса формата на гърдата е куполообразна. В нейния център се разполага кръгло поле от пигментирана кожа с диаметър 1,5 – 2,5см – areola mammae. В центъра на това поле се издига мамилата, по чиято повърхност се разполагат млечните пори, в които се отварят ductus lactiferi. Кожата в тази област е пигментирана по-слабо при нераждали и по-силно у раждали. Съществуват известни различия при жени от черната раса.
През време на бременността пигментацията се засилва. Кожата е тънка и фиксирана за подлежащата жлезна тъкан; неравна,поради разположените под нея жлези на Монтгомери.
Жлезната тъкан е представена от 15-20 жлезни дяла, които са изолирани един от друг, разположени между кожата и повърхностния лист на предната фасция. Подкожната мастна тъкан се прекосява от плътни фиброзни повлекла известни като Куперови връзки. Подобни повлекла се насочват от жлезната строма нагоре към ключицата – връзки на Жиралди – поддържат формата на гърдата и ограничават подвижността на кожата спрямо жлезата.

Кръвоснабдяване:

  • rami perforantes na a.thoracica interna
  • rami cutanei lateralis – на задните междуребрени артерии
  • клонове на a.thoracica lateralis

Разклоненията на отделните артериални източници се свързват помежду си чрез богата система от анастомози. Венозните съдове следват пътя на артериите.

Лимфни съдове:

Оттичат се към две сплетения – повърхностно и дълбоко.
Лимфата от повърхностното сплетение се насочва към аксиларните лимфни възли.
Лимфни съдове излизящи от дълбокото сплетение, прекосяват m.pectoralis major, достигат разположените под него лимфни възли ( на Ротер) и оттам отиват към подключичните лимфни възли.(път на Гросман).
Съдове от дълбокото сплетение прекосяват гръдната стена и достигат медиастиналните лимфни съдове.
От долно-медиалната част на жлезата лимфните съдове достигат чернодробните и субдиафрагмалните лимфни съдове. – път на Герона.

Инервация

Сетивната инервация на гърдата се осъществява от инетркосталните нерви и клонове на plexus brachialis. Сетивността на ареолата се осъществява от 3 до 5 nn.cutaneus anterior и от 4 и 5-ти nn.cutaneus lateralis. От най-голямо значение е 4-ти n.cutaneus anterior.

При направените измервания на гърди на жени, за които се счита, че имат идеални мерки се получиха следните стойности:

  1. Дистанция между акромионите 36-37см
  2. Дистанция от fossa jugularis – мамила 17-18см.
  3. Дистанция между двете мамили 20-21см.
  4. Дистанция между мамила – пъп 24-25см.
  5. Дистанция между субмамарна гънка – пъп 18-19см.
  6. Дължина на обиколка на гърдата в нейната основа 38-41см.
  7. Диаметър на гърдата в нейната основа 12-13см
  8. Височина на гърдата 4,5 – 5см.
  9. Диаметър на основата на мамилата 3-4см
  10. Дистанция между двете гърди - sinus mammarius 3-4см.
  11. Височина на ареолата 3-4мм
  12. Диаметър на ареолата 6-8мм.
  13. Тегло на гърдата 340 – 350 гр.

Погледнато отпред идеалните гърди не стоят паралелно, а дивергират. Осовите линии на гърдите се срещат на около 12 см към гръбначния стълб, под ъгъл около 60. Формата е куполообразна или с форма на полукълбо, което лежи със своята основа върху торакса и чиято най-висока точка е мамилата.